Offroad приключения:)

[Berg]

Привет на всички

 

 

Отварям тази тема, за да споделим впечатленията си от представянето на Hover извън пътя.

Като начало - кратко изложение на това, което преживя моят през ленивите почивни дни

 

 

Ден първи - Черни връх

 

Часът е четири след обяд. Павираният път от Драгалевци към Алеко е приятен. Острите завои не затрудняват джипа, който се държи като прилепнал към пътя, докато атакува виражите с леко безразличие.

 

На Алеко - въпрос към служителя от лифта: "От къде тръгва пътят за кола към Черни връх?"

Той, с голяма доза съмнение: "А Вие с каква кола?"

Отговарям: "Джипка".

С още по-голяма доза съмнение задълбочава темата: "Каква джипка?"

"Здрава", казвам.

Въздишка: "Колко сме ходили да ги спасяваме тия със здравите джипки... Ако е уазка или нещо такова... Иначе по-добре не тръгвайте."

 

"Не е точно уазка", си мисля, докато превключвам на 4L.

 

Пътят е екстремно стръмен и осеян с разхвърляни едри остри камъни.

Първо впечатление: невероятна мощ на бавни. Страховитият наклон се преодолява на 1500 (!) оборота. "Ами ако дам газ, какво ли ще стане", си мисля, докато джипът тихо мърка, изкачвайки склонове по които дори трудно се ходи.

Второ впечатление: просветът е доста добър. По целия път нагоре (с доста внимание) не задира нито веднъж в изобилстващите огромни каменни блокове.

Трето впечатление: "Каква гледка..."

Четвърто впечатление: "Май ме гледат лошо" Покачвам колата върху някаква невероятна бабуна (пътят не изобилства с отбивки), за да пропусна хората, слизащи от връха. След известно време народът се извървява (вече е около пет след обяд и последните забързани туристи слизат с бодра крачка). Продължавам нагоре в самота.

 

Следва дълго, изпълнено с риск катерене по камъните. Слънцето прежуря, наоколо е само дивната природа.

 

Възнаграждението: заветният връх е покорен.

 

 

 

 

Следва прекрасен боб чорба (честно, прекрасен) при тъкмо затварящите стопани на метеорологичната станция.

И две кюфтенца, споделени с местния най-добър приятел на човека

 

 

 

 

Ден втори - някъде под Черни връх

 

Часът отново е около четири след обяд. Поемам началото на познатия път, но малко след станцията на седалковия лифт решавам да кривна надясно, за да не преча на слизащите хора. След няколкостотин метра върху нещо като път, прозиращ под тревата, отново избирам безцелно дясната посока (както разбирам по-късно от картата - към връх Камен дел). И пристигам на едно наистина невероятно място...

 

 

Гледката към града е изумителна.

 

 

Нагоре е притихналият, величествен Черни връх.

 

 

Решавам, че ще прекарам остатъка от деня точно тук. В големия багажник има всичко необходимо за комфорта - шезлонг, чадър и много минерална вода

След неусетно изминалите часове над София се спуска сянката на планината.

 

 

 

 

Ден трети - от Железница към върха

 

Ако не сте луди глави, не тръгвайте с кола оттук

 

Изходната точка - прекрасна поляна в подножието на пътя.

 

 

Нагоре пътят е невъобразим - стръмнината надминава всички очаквания, камъните са навсякъде, а изровените насред пътя улеи от стичаща се вода достигат на дълбочина до половин метър.

 

...След отчитане на гореспоменатите особености на терена, натискам 4L и с бавна решимост включвам на първа (отново казвам - не правете това )

 

Върху почти отвесен наклон през тъмна гора на скорост се преодоляват струпвания от големи камъни, нахвърляни между дълбоки улеи. Умът работи на високи обороти, за да пресметне за секунди от кой камък да избяга. Всяко забавяне или спиране е фатално, защото ронливата настилка и огромният наклон не биха простили и най-малка загуба на инерция.

 

И изведнъж - слънцето изгрява и попадаш в Рая...

 

 

Докато снимам, слизаща от върха жена с екипировка и походка на опитна туристка се спира и, гледайки към джипа, пита: "Вие ли сте с тази кола?"

Казвам: "Да, защо?"

"Ами защото не съм виждала кола тук. Веднъж видях рак-трак през зимата..."

 

На връщане, след като внимателно се спускам обратно през екстремния участък, се отклонявам по една блага мека пътека без камъни, водеща в неизвестна посока. И стигам до единственото препятствие, което този джип не може да преодолее - тръни с остри бодли Уви, лакът е красив...

[admin]

Много ти благодаря за темата! С удоволствие изчетох историята ти и бях силно впечатлен от снимките Мисля да направя темата важна, поне временно!

 

Ще се радвам и ако имаш време да заповядаш на месечната среща този четвъртък - на бензиностанция Еко, бул. България, от 20:00.

[Berg]

Благодаря! Отдавна се каня за срещата

[Ванката]

Поздравления, много увлекателен и стойностен пътепис

[gwfan]

И показателен за възможностите на машинката. Браво за пътеписа.

[maersk]

Колега, не го приемай, че се заяждам ама ако целия път е бил като този, който се вижда на снимките - със старата лада на баща ми също бих минал от там (е с малко повечко зор де). Едни гуми АТ и определено ще "гребе" по по-сериозни пребядствия

[nmnikolov]

Колега, не го приемай, че се заяждам ама ако целия път е бил като този, който се вижда на снимките - със старата лада на баща ми също бих минал от там (е с малко повечко зор де). Едни гуми АТ и определено ще "гребе" по по-сериозни пребядствия

Изобщо не е такъв пътя. Нима описанието не е достатъчно ясно?

[admin]

maersk, ако не си се качвал до Черни Връх - дали през Алеко, дали през Железница, по-добре не коментирай

[newfan]

Браво колега Berg и честито, аз вече свалих "няколко грама" лак в Родопите, но усещанията са несравними с материалните неща.

Поздрави.

[Niki.A.]

maersk, ако не си се качвал до Черни Връх - дали през Алеко, дали през Железница, по-добре не коментирай

 

 

 

И аз искам да подкрепя това мнение,настина на снимки не може да се оцени стръмния и калпав път,само може да се гадае по снимките колко е високо и колко далече са обектите.

 

Надявам се колегата да ням нищо против да използвам неговата тема да споделя и аз един щур импулс който ме обзе преди известно време!!!

http://vbox7.com/play:5f1077bf10 Ако някой изяви желание да го гледа ,да ме добави в приятелите си,направих клипа личен за да не чета тъпи коментари от сорта"гола вода си" и т.н!

Редактирано 12 Септември, 2012 от Niki.A.

[Berg]

Благодаря на всички! Май няма да е лошо да оформим един офроуд-отбор

 

По въпроса за Ладата - страхотна машина. Особено ако е Лада Нива. Беше алтернатива преди покупката, но това, което наклони везните, бяха мненията на самите руснаци

 

... да споделя и аз един щур импулс който ме обзе преди известно време!!!

http://vbox7.com/play:5f1077bf10

 

Поздравления за смелостта - да влезеш в кал със заводските гуми наистина е приключение

[peterst]

Интересен маршрут и разбира се добро представяне на Ховера и шофьора

 

И един въпрос: там не е ли забранено да се кара? Все пак се води парк.

 

Благодаря на всички! Май няма да е лошо да оформим един офроуд-отбор

 

Напълно съгласен, макар и да нямам все още Hover. Разходки с колите дават много по-добра представа от писаното в интернет или клипчета от далечни места. В София има доста притежатели на Hover, така че трябва малко организация за една разходка в околностите. Винаги може да се намери маршрут, където да няма храсталаци и да се опази боята на колата, но и все пак да се видят възможностите на машините.

[Berg]

И един въпрос: там не е ли забранено да се кара? Все пак се води парк.

 

Не че има шанс точно там да се спре патрулка

В интерес на истината, малко ми беше некомфортно заради хората. Но, като отбиеш и изгасиш двигателя докато преминат, дори те поздравяват

[peterst]

Патрулка не, но горските със сигурност могат. А техните джипки са много прежалени и няма бягане Проблема е в това, че така имат още поводи за забрани за каране из горите....

[Berg]

Няма как, ще се гоним. И това влиза в приключението

[Berg]

Впрочем, ако знаеш маршрути с по-малко движение на хора и контролни органи, казвай

[peterst]

Всичко, което не е природен парк е подходящо. Около София може да се ходи из Стара Планина, Средна гора, Люлинската, Лозенската планина. Също така от Железница към Плана и околностите има места, където да се затъне сериозно

 

Номерът е предварително да се проучи дали маршрута минава през забранени местности и няма да има проблеми. Също така и трябва да се преценява подготовката на машините, че люлинската, лозенската и калта около Плана са добре известни в офроуд форума

 

Общо взето леки маршрути могат да се намерят и по стари пътища от републиканската пътна мрежа, които от години не се използват, а и повечето никога не са имали асфалт.

 

Ако се организира една групичка за подобни разходки, то спокойно могат да се разучават дадени области - предварително от информация от другите форуми, или по метода проба и грешка след избор на някакъв маршрут по картинка от g00gle earth.

[Berg]

...след избор на някакъв маршрут по картинка от g00gle earth.

 

Великолепна идея

"Гармин" рекламират офроуд-карта, почти съм се навил да купувам.

[peterst]

Картата е хубава при такива разходки, правена е от офродъри, така че върши работа. Но самия софтуер на гармините е ужасен за ежедневна навигация и аз ползвам такава само на заем за сега. По време на отпускарските обиколки гарминският гпс ми свърши добра работа да видя къде точно карам, защото по другите карти на основната ми навигация липсват черните пътища и карането само по трак понякога води до грешки.

Редактирано 21 Септември, 2012 от peterst

[Berg]

Ето добра карта:

 

http://www.wikimapia.org

 

Базирана е върху Google, но съдържа повече информация за местности и обекти; показва текущите координати на позицията.

[peterst]

Google Earth като програма дава възможност за разглеждане на картите, избиране на по-стари (а понякога и по-нови) сателитни снимки на едно и също място, като така да се избере най-детайлната и да се види истинското състояние, защото показаната снимка може да е в облаци и да не се разбира нищо, а по-старите да са в ясно време и отчетливо да се вижда, че е минавано с 4-колесна машина.

 

И най-добрата възможност на гугел ърта е възможността за рисуване на path, представляващ някакъв трак, който после да се запише като KML или KMZ файл. Този файл после може да се конвертира в трак за ползваната GPS програма (или устройство). Аз ползвам китайче с iGO 8.3 и с помощта на RouteConverter си правя .trk файлове, които прехвърлям в устройството и мога да ги показвам върху картата и така все пак да виждам горе долу дали се движа в правилната посока.

 

Когато мога да ползвам и гарминското устройство, просто го оставям за второ такова и там гледам какъв е типът на пътя, по който се движа. В офроудската карта са обозначени с цветове и трудност, което доста помага при някои разклонения. Но основното като навигация е трака, който гледам в iGO.

 

В някои случаи просто ползвам готов трак, свален от офроуд форума. Тези тракове са записвани от ГПС устройствата и представляват истинския път, по който трябва да се мине, а не нарисуван такъв. По снимка рисуван трак може да доведе до сериозни грешки - снимките може да са от преди 5-6 години и местността да няма нищо общо в момента. Но пък така е по-интересно, тъй като съществува удовлетворението от откриването на правилния път. Разбира се и опасността от забиване на много неподходящи места

[Berg]

Благодаря за идеята! Инсталирах Google Earth, надмина очакванията ми

[newfan]

Ето добра карта:

 

http://www.wikimapia.org

 

Базирана е върху Google, но съдържа повече информация за местности и обекти; показва текущите координати на позицията.

 

Здрасти Berg, и на мен ми хареса тази карта. По-горе се похвалих, че карах в Родопите, а на друго място видях,че ме питаш как е там...

От Асеновград се качихме на Кръстова гора и там от приказките на един "горски" разбрах, че можело да се слезе в село Мостово, той бил слизал с лека кола... Може и да е слизал, някога, когато пътя е бил прокаран. А сега пътя е обрасъл горски с остри серпентини, рекичка се пресича няколко пъти. Минавано е с четириколесно, но може би 1-2 пъти в годината. Друг път ще си нося и резачка.

На едно място се наложи сина ми да слиза, да маха прекалено големи камъни... На единия от бродовете закачих теглича в камъните, че беше стръмно, но проблема си е мой, че аз поръчах да го поставят. Не беше нищо фатално за късмет, но го разбрах след после. През цялото време си тръпнех за газовата бутилка..... А и след няколко почуквания от камъни отдолу се втренчих в нивомвра на безина, който взе да пада стремглаво...Резервоара беше почти пълен и за няколко минути падна с две деления...

Усещането, че оставам без едното гориво е меко казано стресиращо, че газа ми беше на последните две деления..... После, чак след слизането в селото, проумях, че от бързата промяна на надморската височина е възможно в резервоара да се получи подналягане и да излъже стрелката за нивото на бензина. Нивото просто се възстанови, където трябва ше да бъде...

Слизането е около 30мин., но понеже ми беше сефте, a и с жената ( после сподели, че е изредила всички светии...) и двете деца, и ми се стори, поне час и половина .

Наистина е нужна предварителна подготовка с картите( и повече консерви), защото реално можеше и да си нощуваме в гората, беше след 17 часа...... Нямаше къде да се обърне, за да се връщаме, а на места ширината беше максимум 20см. повече от Ховъра. А и нямаше как да знам, че наистина това е пътя. Съмнението яко се беше прокраднало......

И аз си бях купил едно китайче с iGo, но на него се виждаха само селата и асфалтовите пътища.. Като си отдъхнахме в в покрайните на Мостово и разбрах, че Ховъра си е истинска машина, се оказа, че сме забравили да заснемем екшъна, щеше да стане хубав клип заедно с коментарите, някои доста нецензурни от моя страна.

Даже се зарекох да не правя повече такива "неща". Забравих да спомена, че спускането беше само на 1 и 2, максимум 3 бавна, но съм убеден, че и на изкачване машината няма да прави никакви ядове. Само лака даде жертви и едната джанта малко, и ще ходя някой ден при майстори да видя дали ще се оправи само с пастиране. Всъщност първите драскотини ги направих седмица по-рано в Странджа, но там беше доста по-кратко и без много изтръпване. Сега ще проучвам как се инсталира картата която препоръчваш и живот и здраве ще мислим за нещо ново.

Поздрави.

Редактирано 23 Септември, 2012 от newfan

[peterst]

От Кръстова гора към Мостово наистина така се минава - по коритото на реката. С правилната карта, а тя за офроуд е само една се вижда точния маршрут. Та според нея не би трябвало да има чудене къде и какво, но така на "сляпо" не бих тръгнал. Особено сам джип и то с деца в него.

 

Важното е, че всичко е минало без инфекции, макар и терена да не е толкова страшен.

Аз напоследък забелязвам, че като излеза по черните пътища и включвам директно на бавни. Може би сега ме влекат малко по-неравни маршрути, където някоя грешка може да е фатална, дори и с 5-6 км/ч.

 

P.S. Даже почвам да се замислям за някой от гарминските ГПС-и, които са предназначени за пешеходни преходи, та по тях да гледам маршрутите, когато се налага, а и при разходки пеша, тъй като издържат 15-20 часа на батерии.

Редактирано 23 Септември, 2012 от peterst

[newfan]

Прав си за правилната карта. После на Google Earth 20 пъти гледах маршрута и горе долу се вижда целия път, но аз не предполагах в какво се вкарвам. Ще търся начин да си я инсталирам, щом казвате че може.