Berg

За съжаление "прежалеността" е голям проблем и за лъскавия Hover Радвам се, че тук има човек с толкова сериозни познания в офроуда.

Откакто се въведе изискването за постоянно включени светлини, режим "Auto" стана неизползваем, а заедно с това се загуби и "Изпрати ме до вкъщи". На мен не ми липсва Преди месец сложих превключвателя на "On" и забравих за него. Колата е умна - при работещ стартер гаси фаровете, след вадене на ключа гаси габаритите.

Благодаря, че се включи Първите бегли впечатления показват следното: - Защити от удари отдолу - има нужда. - Повдигане и увеличаване на ходовете - не е излишно. - Заден автоматичен блокаж - задължително. След гаранцията. Или ако убедим "Литекс", преди това

За Субару се чува или добро, или нищо Висока цена, високо качество.

Ценна информация! Идва им сезона

Действително, part-time не е играчка за всеки. Малко хора оценяват най-сериозното предимство на тази система - голямата здравина на цялата трансмисия. Работата е там, че производителите винаги предвиждат риска от неправилни манипулации с раздатката и "преоразмеряват" якостта на карданите, диференциалите и полуоските, за да могат да издържат на напреженията. Казано иначе - желязото е дебело Чел съм, че запасът от здравина при УАЗ достига до 800 процента, тоест производителят е направил всичко осем пъти по-здраво. Всъщност основното качество на истинския джип не е конструкцията, а здравината. Силата е в материала - всеки, който е разглобявал "Калашников" знае, че единствената тайна в него е състава на стоманата

Да, рано е. Скоростта с която изчезна от пазара едва ли се дължи само на ниската цена.

Сърдечно ти благодаря

Здравейте Надявам се тази тема да бъде полезна за всички, които искат да се радват на втомобил с висока проходимост, но не могат да се ориентират кой от джиповете наистина е такъв. Има определени показатели, които отличават автомобила с висока проходимост от "паркетника" с високи претенции. За съжаление, тази информация (кой знае защо) никога не се намира в сайтовете и брошурите. Там винаги четем маркетингова "боза" от типа "...елегантният заден спойлер и агресивната предна решетка подчертават неотразимата му мощ, която ще ви донесе незабравими преживявания сред природата..." Не се споменава, че в обещаните незабравими преживявания често влиза ходене пеша в издирване на помощ за "красавеца", затънал още при пресичането на банкета. От десетина години все повече се произвеждат "джипове-паркетници", които въпреки внушителния си размер и вид не трябва да помислят да напускат пътя. За пример: BMW X5, Mercedes ML, Kia Sportage, Nissan X-Trail, Ford Kuga, Toyota RAW 4 и много други. От другата страна са истинските бойци като Land Rover Defender, Jeep Wrangler, Nissan Patrol, УАЗ, Mercedes G и съвсем не на края на редицата - Great Wall Hover H5 За съжаление стават все по-малко. Причините са прости - типичният клиент не търси приключения, надхвърлящи неделно барбекю пред вилата и съответно фирмите-производители не му предлагат нещо повече. В резултат когато някой иска да си купи здрав, проходим и силен джип, не знае по какво да избира. Качествата извън пътя не са пропорционални на размера на колата, нито на цената, нито на рекламата, най-малко на престижа на производителя (малко биха тръгнали натам, от където УАЗ-469 или ГАЗ-63 се връщат ). По-долу предлагам някои опорни точки за ориентир на тези, които искат да използват джипа като такъв. 1. Наличие на раздатъчна кутия Намира се пред скоростната кутия и има функцията да разпредели и "раздаде" въртящия момент между предния и задния мост. Има два основни вида раздатъчни кутии: а) раздатъчна кутия без междуосев диференциал - part time Здрава, проста и надеждна конструкция, която най-добре вади джипа от калта. Доказана при джипове от най-проходимата порода като УАЗ, Nissan Patrol, Toyota Land Cruiser 70 и др. Недостатък - трябва да се включва само върху терени с понижено сцепление - пръст, камъни, трева, чакъл, сняг, лед (което е причината да се казва part time). Никога върху асфалт. Изисква много опит, познания и умение от водача. Не е "глупако-устойчива" - една неграмотна манипулация с лоста или бутона за включване може да разсипе частите на колата върху пътя. б) раздатъчна кутия с междуосев диференциал - full time По-сложна конструкция, която може да се включва навсякъде. Има автомобили (също от доста проходима порода) като Land Rover Discovery и Лада Нива, при които никога не се изключва. Предимство - всеки може да кара такъв автомобил без особен риск от грешка. Недостатък - върху хлъзгави терени се буксува. За да се преодолее недостатъка се слага блокаж на диференциала, който го елиминира и на практика го превръща в part time (каквото и да си говорим, за офроуд няма по-добро от това). Джиповете-паркетници нямат раздатъчна кутия. Всъщност за какво им е това неразбираемо приспособление, когато просто искат да изглеждат красиви? Вместо това имат смешни устройства за разпределение на въртящия момент от рода на виско-муфа, вградена в задния кардан и издъхваща след няколкостотин метра в средно гъста, лепкава кал. 2. Демултипликатор (бавни скорости) Монтира се в раздатъчната кутия. Повишава екстремно възможностите на автомобила при изкачвания. Позволява цялата мощ на двигателя да се концентрира в движение със скорост 2-3 километра в час, при което за джипа почти няма невъзможни наклони. 3. Зависимо окачване - цели мостове Целият заден мост с издут по средата диференциал е познат от добрата стара Лада. Недостатъкът е ясен на всеки, който е карал Лада - много друса. Поради това на леките коли вече никъде не се използва. Но истинският джип не е лека кола - трябва да се примирим с малко друсане, за да елиминираме "глезотиите" на независимото окачване с полуоски под ъгъл и купчина капризни карета, които много лесно се предават върху тежък терен. Има три варианта: а) двата моста са цели Отново УАЗ, ГАЗ, Mercedes G, Land Rover Defender, Jeep Wrangler - вече позната компания (не се закачайте с тези ) б) задният мост е цял, предният - не Среден вариант за автомобили, които искат да предложат оптимален компромис между комфорт и проходимост (Toyota Land Cruiser 90 / 120, Toyota 4runner, Лада Нива) в) двата моста не са цели (независимо окачване) Тук са леките автомобили, както и всички джипове, които всъщност не са джипове. 4. Носеща рама При движение по тежък пресечен терен възникват сериозни напрежения и усуквания по конструкцията на автомобила. Самоносещото купе, характерно за леките автомобили, бавно и сигурно започва да губи геометрията си при честа употреба в такива места. Затова почти няма уважаващ себе си истински джип без носеща рама. Впрочем, има изключения. Най-очевидното е Лада Нива - безспорно сериозен джип, при това без рама. Но - много често дискутиран проблем сред водачите на Нива са вибрациите по време на движение, които идват от разцентрован кардан. Което от своя страна идва от факта, че раздатъчната кутия е закрепена направо за купето (поради липсата на рама няма къде другаде), което се криви или просто ръждясва (все пак е тънка ламарина) и оттам геометрията на цялата трансмисия става зигзагообразна. Една от многото причини, поради които не си купих Нива 5. Блокажи на диференциалите Великолепна помощ при буксуване. Два основни типа: а) ръчен блокаж Включва се ръчно с бутон. Препоръчва се само за хора, които много добре знаят какво правят - иначе, както и при раздатката part time (която, всъщност, си е чиста проба ръчен блокаж) може да се съсипе трансмисията. За сметка на това е най-сигурният измислен до сега начин да се преодолее буксуване. Монтира се фабрично на трите диференциала единствено и само в Mercedes G (тук личи "военният" произход на този великолепен джип). б) автоматичен блокаж Сработва сам, когато усети разлика в скоростите на въртене между колелата (буксуване). Често се монтира в задния мост на джипове от добра порода - Toyota Land Cruiser, Nissan Patrol. Предимство - не крие рискове за водача и автомобила. Недостатък - не е така ефективен; ако е от типа LSD, с времето се износва и престава да работи. Къде сме ние? Hover H5 / Steed: Раздатъчна кутия - part time (най-доброто) Демултипликатор - разкошен Зависимо окачване - да - на задния мост Носеща рама - да Блокажи - поради part time раздатката, на практика да - един блокаж от три възможни В днешно време почти няма нов джип, който може да се купи от магазина с такъв набор от възможности. Hover H6: За голямо съжаление, според предварителните данни, чист паркетник.

Благодаря на всички! Май няма да е лошо да оформим един офроуд-отбор По въпроса за Ладата - страхотна машина. Особено ако е Лада Нива. Беше алтернатива преди покупката, но това, което наклони везните, бяха мненията на самите руснаци Поздравления за смелостта - да влезеш в кал със заводските гуми наистина е приключение

Благодаря! Отдавна се каня за срещата

Привет на всички Отварям тази тема, за да споделим впечатленията си от представянето на Hover извън пътя. Като начало - кратко изложение на това, което преживя моят през ленивите почивни дни Ден първи - Черни връх Часът е четири след обяд. Павираният път от Драгалевци към Алеко е приятен. Острите завои не затрудняват джипа, който се държи като прилепнал към пътя, докато атакува виражите с леко безразличие. На Алеко - въпрос към служителя от лифта: "От къде тръгва пътят за кола към Черни връх?" Той, с голяма доза съмнение: "А Вие с каква кола?" Отговарям: "Джипка". С още по-голяма доза съмнение задълбочава темата: "Каква джипка?" "Здрава", казвам. Въздишка: "Колко сме ходили да ги спасяваме тия със здравите джипки... Ако е уазка или нещо такова... Иначе по-добре не тръгвайте." "Не е точно уазка", си мисля, докато превключвам на 4L. Пътят е екстремно стръмен и осеян с разхвърляни едри остри камъни. Първо впечатление: невероятна мощ на бавни. Страховитият наклон се преодолява на 1500 (!) оборота. "Ами ако дам газ, какво ли ще стане", си мисля, докато джипът тихо мърка, изкачвайки склонове по които дори трудно се ходи. Второ впечатление: просветът е доста добър. По целия път нагоре (с доста внимание) не задира нито веднъж в изобилстващите огромни каменни блокове. Трето впечатление: "Каква гледка..." Четвърто впечатление: "Май ме гледат лошо" Покачвам колата върху някаква невероятна бабуна (пътят не изобилства с отбивки), за да пропусна хората, слизащи от връха. След известно време народът се извървява (вече е около пет след обяд и последните забързани туристи слизат с бодра крачка). Продължавам нагоре в самота. Следва дълго, изпълнено с риск катерене по камъните. Слънцето прежуря, наоколо е само дивната природа. Възнаграждението: заветният връх е покорен. Следва прекрасен боб чорба (честно, прекрасен) при тъкмо затварящите стопани на метеорологичната станция. И две кюфтенца, споделени с местния най-добър приятел на човека Ден втори - някъде под Черни връх Часът отново е около четири след обяд. Поемам началото на познатия път, но малко след станцията на седалковия лифт решавам да кривна надясно, за да не преча на слизащите хора. След няколкостотин метра върху нещо като път, прозиращ под тревата, отново избирам безцелно дясната посока (както разбирам по-късно от картата - към връх Камен дел). И пристигам на едно наистина невероятно място... Гледката към града е изумителна. Нагоре е притихналият, величествен Черни връх. Решавам, че ще прекарам остатъка от деня точно тук. В големия багажник има всичко необходимо за комфорта - шезлонг, чадър и много минерална вода След неусетно изминалите часове над София се спуска сянката на планината. Ден трети - от Железница към върха Ако не сте луди глави, не тръгвайте с кола оттук Изходната точка - прекрасна поляна в подножието на пътя. Нагоре пътят е невъобразим - стръмнината надминава всички очаквания, камъните са навсякъде, а изровените насред пътя улеи от стичаща се вода достигат на дълбочина до половин метър. ...След отчитане на гореспоменатите особености на терена, натискам 4L и с бавна решимост включвам на първа (отново казвам - не правете това ) Върху почти отвесен наклон през тъмна гора на скорост се преодоляват струпвания от големи камъни, нахвърляни между дълбоки улеи. Умът работи на високи обороти, за да пресметне за секунди от кой камък да избяга. Всяко забавяне или спиране е фатално, защото ронливата настилка и огромният наклон не биха простили и най-малка загуба на инерция. И изведнъж - слънцето изгрява и попадаш в Рая... Докато снимам, слизаща от върха жена с екипировка и походка на опитна туристка се спира и, гледайки към джипа, пита: "Вие ли сте с тази кола?" Казвам: "Да, защо?" "Ами защото не съм виждала кола тук. Веднъж видях рак-трак през зимата..." На връщане, след като внимателно се спускам обратно през екстремния участък, се отклонявам по една блага мека пътека без камъни, водеща в неизвестна посока. И стигам до единственото препятствие, което този джип не може да преодолее - тръни с остри бодли Уви, лакът е красив...

Временно реших проблема с... измиване Историята е следната: скърцането се чуваше тихо и от време на време още от първите километри. Не ме дразнеше особено до миналата събота, когато прекарах деня в каране по стръмни черни пътища на 4H - 4L (извън темата - джипът се държи отлично, като че ли е в къщи върху изровени пътеки с едри камъни и 45-градусов наклон След това упражнение скърцането стана непоносимо. Реших, че е от претоварването и че трябва да се ходи на сервиз, за което нямам време. Няколко дни карах под мелодичните му звуци, докато вчера изведнъж ми дойде странната идея - заведох го на бензиностанция с пароструйка от типа "две минути за левче" и похарчих два лева за внимателно измиване на задното окачване отдолу под всички възможни ъгли, които могат да се достигнат с пароструйката - пред гумата, зад нея, под калника и т. н. Скърцането почти изчезна! Върнах се и похарчих още два лева. От скърцането не остана и следа Вероятно причината до голяма степен се крие в запрашаването и замърсяването на "болното" място (което и да е то). Което, разбира се, не отменя посещението при доктора

До момента съм заредил газ четири пъти: пърите три от Петрол (срещу КАТ; при разклона за Панчарево; на шосе в южна България), последния път на OMV (бул. "България"). При първите три зареждания беше ОК - даже бях приятно изненадан от динамиката на автомобила, сравнен с впечатленията ми от тестовото каране. След последното зареждане мощността спадна - джипът стана муден по нанагорнищата и с леко "замисляне" при потегляне. Не бързам да вадя категорични заключения от толкова малко опит, но "Петрол" май е добре.

Гласувам за 13-ти

Има ли резултат, колега?

При мен не е само при отпускане на газта. Има го (по-слабо) и при ускоряване. Днес открих, че звукът става два пъти по-силен, ако ръката ми е върху скоростния лост Когато се сетя да я дръпна от там, виенето става почти незабележимо. Няма да е зле да поставим този въпрос пред оторизираните сервизи. Опасявам се, че някой лагер може да ни изненада. За ликвидиране на раздразнението руснаците предлагат звукоизолация на тунела над скоростната кутия (което, естествено, няма да спаси въпросния лагер)

Здравейте От скоростната кутия на новия ми Hover се разнася странен звук - при потегляне на 1-ва, после на втора и донякъде на 3-та предавка, както и при отнемане на газта - мелодично виене, наподобяващо камион или позабравената песен на Москвич Намерих дълго обсъждане на проблема в тази тема (на руски): http://www.hover-club.ru/forum/topic1941s0.html Този звук никак не отива на иначе прекрасния автомобил. Мнението на сервиза е, че за тази скоростна кутия е нормално. Но според мен не би трябвало да е, защото е признак за повишено триене и при всички случаи трябва да се разгледа внимателно. Възможно е да не даде дефект в гаранционния срок, но да ни го "върне" след това. Освен това, разваля имиджа на хубавия джип Има ли такъв проблем при вас?