Jump to content
bobonikolov

Да правим автомобили – мечтата се сбъдва

Recommended Posts

Надежда за нов живот на   родното машиностроене

 

До 1989 г. машиностроенето е един от стожерите на родната икономика. България прави крайни продукти - от кранове, трактори и водни турбини до селскостопанска техника и инструменти.

Къде е тайната на успеха? Фирмите имат осигурени пазари в страните от бившия соцлагер, а металургичните ни заводи им осигуряват евтини черни и цветни метали. 600 долара по това време е цената на 1 тон стомана на международните пазари, докато у нас е 320 лв. Това дава възможност да изнасяме по-евтини електрокари от тези на основните конкуренти - „Кларк“ и „Линде“.

Разпадът на СИВ обаче се оказва фатален за сектора. Колосът ЗММ не успява да устои на конкуренцията на универсални машини от Далечния изток и продукцията му пада от 8800 струга през 1980 г. на 5014 през 1990 г. Надолу тръгват и останалите предприятия от бранша. Някои като „Тежко машиностроене“ - Радомир, наречен Завод за заводи, се държат трудно на повърхността. Други като холдинга „Балканкар“ отиват в историята, но има и отличници - една от гордостите на сектора е ЗММ-Сливен, който изнася в 54 държави. През м.г. предприятието е произвело 710 металорежещи машини или почти толкова, колкото през 1989 г. Те обаче са несравними по качество с това, което е правено в миналото.

В своя поредица „Преса“ вече ви представи настоящото състояние на някои от иконите на химията и металургията, както и възможностите за развитието им чрез модернизация и технологии. Сега ви предлагаме поглед към машиностроенето, което има една голяма надежда - автомобилната индустрия и производството на компоненти за нея.

България стои все по-добре на автомобилната карта на Европа. Само с един завод за леки коли край Ловеч това звучи пресилено, дори налудничаво. Но преценете сами: най-престижният сектор в машиностроенето вече е представен от над 40 компании, в които са заети

20 000 работници и чиято годишна продукция достига 1,8 млрд. лв. У нас се майсторят най-различни части - от електроника и части за двигатели до седалки и тапицерии. Почти няма голям производител, който да не влага в моделите си детайли с надпис Made in Bulgaria. Особено големи поръчки валят от „Фолксваген“, БМВ, „Рено“ и „Ауди“. По соцвреме България се опита да се вклини прибързано сред големите играчи в автомобилостроенето. Без сериозна подготовка на научноизследователски звена и без заводи за части идеята беше у нас да се сглобяват коли на чужди производители и да се пласират в държави, с които страната имаше добри отношения.

Най-известните модели бяха „Булгаррено“ 8 и 10, асемблирани в края на 60-те години в Пловдив по договор с френската компания „Рено“. Към него прибавяме и спортния „Булгаралпин“, от който бяха произведени лимитирани бройки по същата схема.

Успоредно вървеше и друга авантюра - в завод „Балкан“ в Ловеч се сглобяваха модели „Фиат“ под името „Пирин“. И това бе за кратко. Поточните линии в Ловеч се оказаха успешни, но за друга легендарна марка - съветския „Москвич“. От 1967 до 1990 г. там се монтираха над 300 000 коли.

Последният опит да „покажем мускули“ бе през 1995-1996 г., когато в бившия завод за дизелови двигатели във Варна се сглобиха 2200 бройки „Роувър Маестро“. За жалост британците избраха лош момент за инвестиции - при правителството на Жан Виденов, въвлякло страната в тежка финансова криза.

От началото на века страната ни постепенно започна да привлича чуждестранни компании, произвеждащи автомобилни части. Магнит се оказа съчетанието между евтина работна ръка, ниски данъци и стабилна валута. Особено добре е представен подсегментът „Кабели и кабелни системи“. В Карнобат и Мездра японският гигант „Сумитомо електрик“ прави части за „Фолксваген“, „Ауди“ и „Шкода“. Друга корпорация от Страната на изгряващото слънце - „Язаки“, произвежда в Ямбол и Сливен кабелни системи за „Рено“ и „Форд“. В групата влизат и турските компании „Нурсан отомотив“ и „Атес“.

Най-новата инвестиция е на германския производител на кабелни системи „Нексанс аутоелектрик“, която ще строи завод в Плевен. Сред клиентите Ӝ са „Даймлер“ и „Дженеръл мотърс“. Друга германска компания - „Бер-Хелла термоконтрол“, вече гради халетата си в икономическата зона Божурище край София. Там ще се правят уреди за управление на климатични инсталации на автомобили. Ще има и развоен център. Първоначалната инвестиция се оценяваше на 42,5 млн. лв., но скоро стана ясно, че сумата ще набъбне двойно. „Бер-Хелла“ работи за „Фолксваген“, „Дженеръл мотърс“, „Ауди“, както и за елитни марки като „Порше“, „Ламборгини“ и „Бугати“.

„Витте аутомотив“, също германско дружество, е в процес на изграждане на завод за заключващи системи за автомобили в Русе. Първият етап на проекта е за 10 млн. евро и ще бъде готов догодина. Междувременно немалко от работещите у нас компании се разширяват. Френската „Монтюпе“ (цилиндрови глави и носачи) строи ново хале с площ 10 000 кв. м в Русе. Южноафриканската компания ALC довършва завод в Ихтиман, където ще се правят тапицерии за седалки на „Мини Купър“. Това е втората производствена мощност на дружеството след тази в Мусачево.

Турската „Стандард профил“ разширява производството си в Стара Загора, след като спечели поръчка за каучукови уплътнители за „Опел“. „Теклас холдинг“, пак от Турция, планира трети завод за каучукови и пластмасови изделия край Кърджали.

С толкова добре представен сектор е въпрос на време в България освен в Ловеч отново да се сглобяват автомобили. Преди десетина години изтървахме на косъм „Хюндай“, сега ухажваме усърдно германски компании. БМВ или „Мерцедес“? А защо не и двете! 

 

20155555553.jpg

Части от България има дори в „Порше“. В индустриалната зона край Раковски се правят метални      изделия за скъпите спортни автомобили

Българо-китайска инвестиция за 80 млн. евро

 

Единственият (засега) завод за сглобяване на автомобили у нас е съвместната инвестиция на българската „Литекс моторс“ и китайската „Грейт уол“. Предприятието край ловешкото село Баховица бе открито през февруари 2012 г. Инвестицията е над 80 млн. евро.

 

От автомобилната фабрика излизат модели от марката „Грейт уол“, като над 200 работници се грижат за пълната им окомплектовка. Най-новият модел е джипът Great Wall H6. През есента на м.г. първите партиди пикапи от „Литекс моторс“ потеглиха към европейския пазар. Дружеството изнася за Италия. 

 

Максим Клейтман, акционер в „Бесттехника - Тежко машиностроене“ - Радомир:

Не бива да оставаме извън големите проекти

 

03-0355554sm.jpg   Максим Клейтман  

За да се възроди машиностроенето, трябва да се осигури максимално участие на български фирми в големите инвестиционни проекти. Ще дам пример с „Южен поток“, където ще се изграждат компресорни станции и там биха могли да участват наши производители. Но за да стане това, трябва да има модел за участие на български подизпълнители.

 

В момента „Девня цимент“ прави нова производствена линия, но проектът се изпълнява от китайска фирма под ключ. Той се прави от техни специалисти. Китайски са дори болтовете и гайките. За да не се получава така, държавата ни трябва да поставя условия пред инвеститорите, когато им дава преференции. Ще дам и още един пример. В проекта за АЕЦ „Белене“ се предвиждаше 30% българско участие, но се говореше предимно за строителство. В Чехия обаче, където също има план за разширение на АЕЦ „Темелин“, е предвидена 70% локализация. Така че цялата чешка индустрия се готви за този проект и той ще бъде един импулс за нея.

Трябва ясно да се определят и националните приоритети. Това ще даде пазарна ориентация на компаниите от сектора. Те ще могат да планират производството си 5-6 г. напред. А не днес да казваме, че ще правим пристанищен терминал, а утре - яхтено пристанище. Индустрия не се прави от днес за утре.

 

Сега правителството се готви да освободи вноса на инвестиционно оборудване от ДДС. Мисли ли някой какво ще стане с нашите производители на машини? 

03-055544434sm.jpg
ЗММ-Сливен, който произвежда широка гама от стругове, изнася в 54 държави. В края на миналата седмица изпълнителният директор на дружеството - Георги Добрев, получи престижната награда „Атанас Буров“ за индустриално управление
             
   

 

Старозагорски завод изнася цялата си продукция

Христо Христов

Машиностроенето бе сред първите засегнати от кризата отрасли, но и първо може да излезе от нея, ако работи за различни пазари по света. Това е мнението на Антон Андронов, член на съвета на директорите на „Холдинг Загора“. В структурата му е „Хранинвест-Хранмашкомплект“ АД, водеща фирма в машиностроенeто, производител на машини за хранително-вкусовата промишленост. В момента дружеството работи почти изцяло за износ, като близо 90% от продукцията му е предназначена за външни пазари. Сред клиентите има компании от Англия, Германия и САЩ.

 

През м.г. оборотът на компанията е около 30 млн. лв. В завода са заети близо 600 души, по-голямата част от хората са с висше инженерно и средно техническо образование.

 

Холдингът има завод в Стара Загора и филиали в Килифарево и Момчилград, където се извършват десетки дейности като механична обработка на прецизни и конвенционални детайли, механична обработка на едрогабаритни детайли, изработка на едрогабаритни заварени стоманени конструкции и неръждаеми резервоари. 

         

 

   
             
От 80 000 сега правим около 1000 електро- и мотокари годишно

Леонора ЛЕКОВА

 

03-034s53555m.jpg   
Българската фирма „Димекс лифт“ произвежда край Минск електрокари съвместно с белоруския частен завод „Амкодор“.
 

„Балканкар холдинг“ отдавна е спомен, но няколко фирми правят опит да възродят родното каропроизводство. Битката за оцеляване е огромна, казва Петър Петров, управител на най-голямата - „Балканкар рекорд“ в Пловдив. По думите му за м.г. в страната са произведени около 1000 електро- и мотокари. „Проблемът е, че разходите ни непрекъснато растат и така ставаме неконкурентни. В момента нашите цени са равни на японските и на корейските и са много по-високи от китайските. Държим се благодарение на сложни комбинации, които правим между вътрешния и външния пазар, но за нови технологии трудно се намират пари, признава Петров.

Със зъби и нокти се бори за клиенти и пловдивската фирма „Димекс лифт“ ООД, която развива съвместно производство в близост до Минск с белоруския частен завод „Амкодор“. През м.г. произведохме 180 електрокари, каза управителят Костадин Димитров. Оттук се внасят хидравликата, управлението и електромоторите, а в Белорусия се правят тежестите, рамата и покривът на карите. По-ниските транспортни разходи също гарантират добри цени на готовата продукция, която е насочена основно към Русия и Беларус.

Едва ли обаче някога ще се върне старата слава. До 1989 г. машиностроителният гигант „Балканкар“ е №1 в света в производството на кари с около 80 хил. машини годишно. През 1992 г. в холдинга работят 55 000 машиностроители. След разпадането му повечето от предприятията са закрити. Така през 1997 г. производството пада на 1800 кари, а някогашният гигант изпада от световните класации. Това е краят на една империя, която се превръща в купчина неработещи предприятия.

Как може да помогне държавата на каропроизводителите? С комплексни мерки, казва Петър Петров. Но най-важното, от което имаме нужда, е спокойствие. „Да няма скандали, да няма афери, защото лошият имидж отблъсква клиентите. По-високи цени дават и доставчиците. В интернет скрито-покрито няма и като видят, че тук искат пари за всяко нещо, си казват: „Я по-добре да отида другаде.“ Така няма нито клиенти, нито инвеститори. 

             

 

(в. Преса, печатно издание, брой 34 (740 от 4 февруари 2014) 

От написаното се вижда, че съвсем малко ни трябва за да започнем отново да произвеждаме автомобили. Не знам какво става със следващите етапи от изграждането на завода в Баховица, но съм сигурен, че след като бъдат готови цех Заваръчен и цех Бояджийски преспокойно Литекс моторс могат да пристъпят към изграждане на Център за развойна дейност. Наличието на толкова производители на автомобилни части в страната ще улесни максимално производството на автомобили.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване


×